Heart_of_Fire (Елмира Митева)
108 905
4.09.2008 г., 15:28 ч.

Пристан 

  Поезия
746 0 12

Пристан

 

Рисувах си съсухрени светкавици

и после ги съшивах със лилаво.

А във душата скъсаните страници

не можех да подвържа пак във цяло.

 

В сърцето ми ухае на кокичета,

но лед сковава тяхната снага.

И не, не си играя на обричане –

безсилни сме със теб пред любовта.

 

Небето е разкъсано, продрано.

Не мога вече с устни да го шия.

А ти ще можеш ли със мене да останеш,

когато дойде краят... на магията?...

 

И от плътта си синкаво-сребриста

ще ражда пак морето белите вълни.

Дано и те намерят нейде своя пристан,

тъй както аз – убежище на твоите гърди.

© Елмира Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??