ПРИСТАН
Очите ти гледам и сякаш потъвам във тях.
Син океан ме обгръща и чезна задъхан.
През пустиня безкрайна аз към тебе вървях:
нито дъжд ме валя, нито вятър ме лъхна.
Но потъвам сега в този син, много син океан,
който моите рани с магическа сила лекува.
Всеки миг самота и копнеж, всеки блян,
всяка болка по теб, всяка радост си струваха.
Аз дочаках мига, най-щастливия миг:
две очи в синева ме обгръщат и галят.
И горят ме не в зноя на дневен светлик, ...