Пристан за сърцето ми
Сърцето ти за моя сън е пристан,
а любовта ти – бурното море!
При тях се връщам всеки път пречистен
защото твойта обич ме зове!
Завръща се от дълъг път морякът
във своя дом, при своята жена,
която със тревога все го чака!
И аз при теб се връщам у дома!
Защото ти си пристан и закрила
за моя кораб в буря и мъгла,
когото със любов си приютила,
та утре да разпъне пак платна!
© Георги Иванов Всички права запазени