4.02.2007 г., 0:56 ч.

Присъда 

  Поезия
706 0 12
Побеля мрака на ноща,
сняг обсипа земята.
Замлъкна кучешкия лай,
и всички притаихме дъх....

А една жена-измъчена и жалка,
свита на кълбо от студ,
с очи изстрадали и жални,
застана пред своя страшен съд...

Уплашена до смърт тя коленичи
и погледна плахо твоето лице,
тя знаеше,че ще я съди-
зловещият съд на твоето сърце.

Предчувстваше нелеката присъда,
че не е я дариш с капка нежност ти ,
тя молеше,но безпощадно от нея се отрече-
отказа да я любиш тази нощ!!

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??