21.07.2019 г., 23:47 ч.

Присъда 

  Поезия
1358 2 5
Обувките! Останаха за спомен.
Тъй ненужни!
Продават се на чифт!
Чисто нови. Сандали, чехли, маратонки
и прах. От болка стрит.
Детето пита:
-Дядо, много ли боли?
С малкото краче след време свиква.
-Дядо пак върви!
Крачето-грозната протеза
ще го води. През сълзи.
Заменя се за скъсани обувки. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Бях нещастен, че нямах обувки, докато не срещнах човек без крака »

17 място

Предложения
: ??:??