Докосват дланите на утрото.
Пръсти от нежна зора раздиплят
млякото на изпомачканите чаршафи.
Зеници като в мъгла недосънували
своето сбъдване.
Зачервени от болка до залезно.
Преобръщане на спомени неизживени още с теб...
Рисунка върху ледено стъкло с дъх –
кадри от филм неозвучен.
Нямаше нужда от думи -
душите се познаха от незабравен минал грях.
Накъсани целувки, ...