Защо ли вече ти не идваш в храма?
Какво далеч от мен те задържа?
Добре аз зная, искаш да сме двама,
макар в онази, поетична дължина.
Цял изгаря те походката закачлива,
от стъпките нежни подлудяваш.
Харесваш да съм игрива и бъбрива,
но защо не смееш и не го признаваш?
При мен идваш тихо, щом заспя,
гледаш от пристойно разстояние.
Страхът, че с нежност ще те обсипя,
държи те в много странно състояние. ...