ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВТА
В този стар, относителен свят,
разкрасен с много обич и грижа,
живее някъде и моят събрат -
от живота той също получил е виза.
Извикал деня си с истински плач.
Нахален върлувал- гладен, без риза.
С любовта си лудувал по късния здрач.
Играл на мечти с несигурна миза.
Сънувал веднъж своя Рай - своя Ад,
помежду им строил малка хижа...
Но вик го събудил, отдавна познат,
на загадката вечна - на любимата Лиза.
Сънен, небръснат- той, моят събрат,
с поглед харпунен, дъха ù пронизал.
После ú казал с глас чужд, непознат:
- С теб сме прогонени от тревата на Рая,
но ще носим все двамата сладкия грях.
Ела да се топлим на огъня в Ада - докрая.
В. Т. (С нелегалното име Wali)
© Виолета Томова Всички права запазени