Притчи за старата любов...

(ретро-каприз)

                    За старата любов –

                    докрай!

                    За миналите дни!

                    Ти чаша нежност ми подай

                    за миналите дни!

                                                  Робърт Бърнс*

Тъй се случи, сбърках срока –

и бе Жребият суров...

Сбогом моя тъжноока –

стара лудост и Любов!...

Бях в невярната посока –

гонен като звяр на лов...

Сбогом моя сърноока

и подплашена Любов!...

Уж в мечти летях високо –

а пропаднах в тъмен ров...

Сбогом моя звездоока –

не забравена Любов!...

Глъхне в дън-гора дълбока –

като ехо тъмен зов...

Сбогом моя нежноока –

все тъй прелестна Любов!...

Спрял пред брегове високи

нямам брод към тебе, нов...

Сбогом моя, без посоки 

разпилявана Любов!...

И понеже чаках много

ще добавя с благослов:

– Упование във Бога

с тост за старата любов...

... Чаша с много старо вино

ако имаш ми налей:

да повярваме наивно,

че Страстта ни не старей!...

... Ден след ден... Почти епоха,

но тъй станах философ

и нашепвам, кафеока:

древни притчи за Любов!...

1980. / 26.01.2019.  Коста Качев                         

*превод Владимир Свинтила