Тъга, с цвета на оня късен Залез -
сбогуване с най-Скъпото в Света,
което имаш.
Ти нямаш!
На тая пренаселена Планета,
Човекът си остава - странно, Сам -
в сърцевината на Сърцето.
Недей във Нищо ти се врича,
че твоята Съдба корава -
съдба е на безкрила Птица.
Животът вечно продължава,
а в него си една Частица. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация