Приветствах утринното слънце,

на оня пуст, забравен морски бряг,

който бледите вълни прегръщаха

и галеха спокойно с нежния си глас.

Приветствах невидимия образ на бриза,

наситен с  ароматния мирис на лятото,

който в оживения разговор с пясъка,

докосваше ме с приятния си хлад.

Приветствах крясъка на гларусите,

реещи се като исполини в небесата,

рисуващи в необятността на синевата,

картините от хаоса в душата ми.

Приветствах хълма, спрял край нас,

сякаш оплешивял от есента и вятъра

и сянката му със снагата си обгръщаше,

спомена, оставен тук от нашата страст.

Приветствах и града в далечината,

погълнал те сред своя незатихващ свят

и вопълът  гърдите ми изпълваше,

искащ своя грях с прилива на сетивата.