Отново този звън, така нервно притесни ме!
Не го искам - разбери ме!
Не ме ли преживя, не ме ли изстрада?
Защо съм ти сега - чужда, непозната?
Недей да се опитваш - твоето държание го знам!
Не мога вече да привикна - отказах се от всичко там!
Личи си, още искаш ме!
Недей ме поздравява!
Аз раних те, лесно преживявай!
Недей така - не ме ли превъзмогна?
Далечна съм, даже и отровна!
Въпреки че така те бях пленила,
би трябвало в съзнанието ти - тя мен да е изтрила!
Трудно е, даже непосилно!
Било е само че привидно!
© Фатиме Тибер Всички права запазени