Те, двамата, харесаха се някак,
във виртуалния ефир, с флуиди
поглъщаха на другия - оттатък,
всяка дума, обликът невидим!
Въображението палеше у тях
копнежи закърнели и мечти
и чуваха взаимния си смях,
изпиваха се мислено, с очи!.....
Преглътнали боязън, нерешимост
пътуват две сърца за среща,
дори и Времето, в миг колебливост,
на спирката застина с тях, отсреща!
Разпознаха се душѝте на мига,
сетивата бяха тънки струни
и сякаш всичко бе, една игра
с желанията нецелунати!
А в хижата, запалена камина
и Дионѝс* приседнал отстрани -
препълват чаши с топлина и вино,
сърце в сърцето, с ритъма тупти!
На цветето вълшебно, аромата
с оттенък плах по устните им бе,
очите питащо искрят в сумрака,
желаещи да спрат мигът, поне!.....
Воалът на омаята прегърна
копнежи спотаени....и отнесе -
магията им, в спомени превърна,
на две сърца - нечутата им песен!
* Дионѝс - тракийски бог на виното и веселието, възпят в древногръцката митология
© Pepi Petrova Всички права запазени