BeH (Венцислав Крумов)
22 36
2.11.2006 г., 10:56 ч.

Приятел 

  Поезия
746 0 5
Помниш ли денят, във който се видяхме,
за първи, но не последен път;
времето, когато с теб заедно бяхме
и вървяхме по един и същи път...

Помниш ли пътеката безкрайна
и стъпките, осеяни със лед;
или може би гледката омайна
на звездното небе навред...

Помниш ли хижата студена
и чаят, топлещ нашите тела;
или шейната несръчно уловена
от ръцете ни, потта по нашите чела...

Помниш ли къщата на хълма
и гледката, която се разстилаше пред нас;
и зрънцата на прятелството, които щяха да покълнат
в онзи ден, в онзи миг, в онзи час...

Помниш ли камината гореща
и жарта, бавно тлееща във нея?
Колко пъти аз се сещам
за веселите мигове и пак се смея...

Помниш ли голямата, широката река,
там където споделихме съкровени тайни,
там където, обляни от лунна светлина
стояхме двама загледани в брега...

Помниш ли тясното бунгало,
скътано между борове вековни;
и огънят, бляскав като огледало;
и думите на вятъра, така чаровни

Помниш ги, приятелю, нали...
Тези мигове незабравими...

© Венцислав Крумов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз благодаря за тези спомени!!!
  • Помня приятелю... помня...
    И днес сам, загледан с премрежен поглед от ... в монитора (от нещо прочетено преди минути), в компанията на недобре отлежало вино и промишлени количества нискокачествен тютюн се опитвам да разбера, защо е все по-трудно да създаваме нови такива спомени, защо ни е все по-трудно да изкажем истинските си чувства и да преследваме истинските си желания. Та тогава всичко беше толкова просто и лесно, толкова истинско. Странното е обаче, че на фона на натовареното ни ежедневие, на дългите периоди, в които не се виждаме, на различното ни и дистанцирано житие аз те чувствам по-близък от всякога. И ще го кажа сега, защото после няма да имам куража - зная че ще бъдеш след около 2 седмици там, чакайки с мен най-прекрасното нещо в живота ми да се случи и това ще значи много.... всичко за мен... така както застана до мен преди 3 месеца, така както ще бъдеш до мен и аз ще бъда до теб ВИНАГИ - ти в моите и аз в твоите моменти... и щастливи и тъжни.
    п.с.
    Благодаря за тези стихове...
  • Благодаря! Радвам се, че ви е харесало!
  • Това е много скъпо за всеки един от нас, спомените!
  • Незабравимите мигове остават в съзнанието ни вечно. Помни ги!!! Поздравления!!!
Предложения
: ??:??