на Горан Тодоров
Времето минава толкова неусетно,
но приятелите лесно не се заличават,
щом още споменът живее, съответно
и приятелството от него не се лишава.
Годините укрепваха нашата сила,
а приятелите са благо неизмеримо,
но смъртта винаги там се е скрила,
за да раздели всичко неповторимо.
Приятелю, защо в онзи неочакван ден
реши, че животът ти вече няма смисъл,
искаше за втори път да бъдеш роден –
животът с друг сценарий да е написан.
Нека спре времето, нека се върнат
онези изминали години на смях,
на смъртта с нов живот да отвърнат,
защото е рано за спомен от тях.
Споменът няма да изтрие твоя образ,
дори да минат години, или цял век,
а снимките с теб ще напомнят от раз
за един приятел и незабравим човек.
Ти беше безстрашен състезател,
но животът на финала е неуловим,
така аз загубих истински приятел,
а една майка – единствения си син.
© Никица Христов Всички права запазени