Приятелство едно, тъй прекрасно,
необвързващо, за никой не беше страшно.
Пътешествие гладно за пясък, море,
тих разговор, сами на кафе.
Ден след ден съдбата ти е все по-интересна,
задачата на сърцето - не толкова лесна.
Разкритието бе ужасяващо, може би фатално,
ще разбие приятелството ни толкова брутално.
„Влюбих се в теб без да искам
и вече не мога да го потискам”
Да ти кажа на теб, приятелко моя,
за да направя болката отчасти и твоя.
„Но ти си ми приятел скъп,
не мога да ти причиня толкова скръб.”
И съгласих се с усмивка, уж е шега,
натъпках дълбоко моята тъга,
за да бъда до теб, нали съм ти приятел,
но се чувствам вече друг, ужасен предател.
-------------------------------------------------
Из цикъл "Иринха"
© Никой Нищо Всички права запазени
П.С.: Коментари от типа "НЕДОДЯЛАНО Е!", са за неща които се правят по определени норми, а не за поезия според мен!