Различавам доброто.
В проблем даден
от всичките му страни го разглеждам.
Изненада е моята различност.
Приятел съм си аз.
Не ме е страх от приятеля ми.
Вярвам му, не ме притеснава и спасение е.
На сърце съм му, обича ме.
Истината му е чиста.
Слънце е усмивката му.
С мисли цветни ме обогатява.
С любов добра ми помага.
Тежките моменти
не ги споделям, за да се успокоявам.
Нямам нужда.
Даденост е силата ми.
Изпитвам ги, преживявам ги
и ги разказвам с шеговито
настроение и думи.
Помогнал съм си и съм щастлив.
Затова, приятел съм си аз.
Г.Ф.Т
© Георги Табаков Всички права запазени