Приятел в нужда се познава,
рекли са хората от памтивека.
Приятелското рамо заслужавам
и въздишката ми ще е вечно мека.
Но в дни отровни, в студ,
останах сам недоразбран.
Почувствах страх и смут,
останал сам като чувал съдран!
И в тази бяло-ледена картина
без многоцвет и без зафир,
останал явно без братина,
ще драпам сам аз стръмния баир! ...