gamarima (Маргарита Петрова)
123 337
29.03.2021 г., 21:49 ч.

Приятели 

  Поезия » Хумористична, За деца
782 1 13

Непослушен Дългоушко

грабна морков за закуска!

Спря се на полянка пуста

и реши, че ще го схруска...

 

Но внезапно - през тревата

нещо странно се премята.

Сви му се сърцето плахо!

- Кой е и дали не хапе?

 

Гледа - топчица зелена,

но с уста, с очи големи...

и издава звуци жални,

сякаш пита: - Как си? Как е?

 

Мигом морковчето скрива

зад опашката ревниво:

- Той е мой и не го давам!

Ти изобщо не ме радваш!

 

- Аз изгубих се тъдява!

Блатото къде остана?

Гоних някакви мушици - 

каза малката душица.

 

- То е близо до гората.

Знам пътечка в храсталака.

Тръгвай с мен - да ти покажа,

щом за теб това е важно!

 

Скачат двамата... и ето -

край папура дебне трети -

дългокрак и дългоклюнест.

Мъчи се треска да плюе!

 

Добродушкото полека

я издърпва... Топчо клети

страшно почва да трепери.

- Май, че Щъркел ме намери!

 

- Тъй кажи, та ти си жаба!

Ще го моля за пощада -

да те пусне във водата.

- Ти от днес си мой приятел!

 

- Радвам се, че те спасявам!

Аз се казвам Зайо Байо!

 

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Горска пролет »

12 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??