21.09.2007 г., 9:59 ч.

Приятели 

  Поезия
871 0 11

 Приятели

Обичам изгрева, когато от морето
атлазен диск, кълбо от светлина
отскубва се и тръгва към небето,
не слънце, сякаш миг от вечността.

Харесвам вятъра, когато с хищна ярост
напира срещу мен във порив див,
познайник е от буйната ми младост,
а срещите ни спомен, че съм жив.

Дъждът ми е приятен събеседник,
за разговор желая го в нощта,
нали не думи, капки за посредник
отправя срещу моите слова.

Безценни сте за мене вий, приятели,
стихиите на вятъра, дъжда,
жаравата на слънцето - ваятели
изкустни сте на моята душа.

Обичам ви, ала когато самотата,
най-верния от всички ви другар,
прегърне ме, аз страстно по устата
целувам я със жажда на жътвар.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??