Някой, някога ми каза, че от болка пишеш най-добре. Също този някой бе до мен, когато имах нужда да поплача и да споделя какво е вътре в мен. Не знам какво ли щях да правя, aко не беше ти, приятелко едничка... Не знам какво ли щях да правя, ако не плака с мен във тези дни... И радостите ти ги сподели със мен във мигове прекрасни. Смеехме се с глас, на воля, от сърце, когато бяхме и двете нещастни. Ти ми помогна всичко да преглътна лесно. И болката в сърцето да забравя само със една любима песен. Може би не ти го казах, но искам днес да ти благодаря за всичко. Може би не ти показах, колко много те обича това сърце едничко.
Благодаря ти Ивона ... още сме двете с нея и много си я обичкам ,винаги се подкрепяме във всичко!!!Не бих могла да я загубя ,защото е с мен ,дори когато не сме заедно
АЗ МИСЛЯ ЧЕ Е СТРХОТНО,ЗАЩОТО ВСЕКИ Е ЧУВАЛ ЧЕ ИСТИНСКО ПРИЯТЕЛСТВО МЕЖДУ МОМИЧЕТА НЯМА НО ТИ ОПРОВЕРГАВАШ ТОВА.НАДЯВАМ СЕ НИКОГА ДА НЕ ЗАГУБИШ ТАЗИ ПРИЯТЕЛКА.ЖЕЛАЯ ТИ ВСИЧКО НАЙ-ХУБАВО!ИВОНА
Марианче,чудесно е да имаш такава приятелка,на която да посветиш този стих.Бъдете заедно и занапред!А и е вярно,че от болка се пише най-добре-поне с мен е така...Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.