15.01.2007 г., 12:33 ч.

Приятелка 

  Поезия
1761 0 7
- Усмихвам се, а плаче моята душа.
Чувстам се унизена, но вървя с вдигната глава.
Със самочувствие вървя и силно се смея,
а се чудя всъщност за какво изобщо аз живея.
Хората си мислят, че съм щастлива, но не е така,
показвам завидна радост, но за мен дори не се върти света.
- Всички залъгах, но не и теб, приятелко моя,
ти виждаш отдъд очите ми - пороя.
Само ти знаеш колко ми е тежко и колко ме боли,
ти си първата и последната, която ми казва "Плачи".
Кажи ми защо толкова приличам аз на теб и толкова се различавам
и защо да гледаш сълзите ми ти позволявам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радито Балчева Всички права запазени

Предложения
: ??:??