Здравей !
Как си, приятелко Самота ?
Бяхме се забравили май?
Но ето пак сме двете,
вървим заедно ръка за ръка,
като доброто старо време.
Вървим заедно по пътя, осеян с болка и тъга,
но това не ме плаши,
защото знам, че до мен си ти !
И това ми дава сила,
с теб се чувствам по-силна и сигурна,
макар и тъй самотна !
© Ралица Йорданова Всички права запазени