Ти пониш ли, когато бяхме двете,

помниш ли как седяхме тихо покрай бреговете?

И пясъкът блестеше,

морето тихо беше...

Вятърът косите ни отвява

и на стари спомени навява...

Тихо аз те заговарях

и сърцето си пред теб разтварях,

а ти с радост ме следеше...

Колко хубаво ни беше,

че нищо в тоз върховен миг не ни делеше!

Ти помниш ли, когато бяхме двете

и стояхме заедно във часовете?

И се смеехме безкрайно,

весело ни беше...

Без страх времето отлита

и на стари спомени налита...

Заедно мечтаехме за всичко,

а отделно - аз без теб и ти без мен

сме нищо!

Колко хубаво ни беше,

че бягахме от времето коварно,

че можехме да го преодолеем -

аз и ти в едно да заживеем...