Със тебе всеки миг е многоцветен
и спира моя дъх отново,
щом с усмивка ме дариш.
И ето, аз отново съм готова
да бдя над теб, когато спиш,
да отброявам твоите дихания,
да гледам как ще разцъфтиш,
щом очи отвориш ти
и вдъхнеш моето ухание.
Устните ти мързеливо
ще помръднат, шепнейки: “Здравей”
и този шепот ще събуди в мен
и щастие, и отчаяние,
и ще плача и ще се смея,
и ще се гледаме в мълчание.
А в сърцето ми ще пеят скърцащо
безброй заключени врати.
За любовта ми пътят е прекъснат
и само тъжен вятър вей
в душата ми,
а устните шептят:
“Здравей, приятелю, здравей”.
© Павлина Ненова Всички права запазени