Приятел, какво е това?
Въпрос, чийто отговор
често търся.
Взирам се в простора,
вслушвам се в птичата песен
и търся някакъв знак,
че точно ти си човекът,
който приятел искам да наричам.
Ровя се в спомени,
изписвам усмивка по лицето.
Убеждавам се, че ти си
този, за който те мисля.
Радостта нахлува бавно,
че едно търсене по-малко остава.
Но има и друга причина,
и тя е:
че ти си ми верен приятел.
В радост и болка мога да те търся,
без да се замислям колко е часа.
Дали спиш или купонясваш до зори,
знам, че мога да ти вярвам
и разчитам, нали?
Както аз на теб,
така и ти на мен.
Е, да, вече знам, това е приятелството.
© Марияна Всички права запазени