Приятелството, казват, не е всичко,

приятелството, казват, е до време.

Щом полза няма веч' от теб човекът,

захвърля те и никак не му дреме...

И тук готова съм да споря безрезервно,

че с теб открихме се през бурята на времето.

Животът спъваше ни, лъжеше ни шеметно,

но нищо между нас не се промъкна.

Споделяхме и радостни моменти

(това най-лесно е, тук някой ще просъска).

но в сивото и трудно ежедневие

посрещахме и с трудности се сблъсквахме.

И не веднъж готова аз да падна

ти идваше, подаваше ръка.

С думи чисти, истински и често люти

изправяше и караше ме пак да полетя.

Лъжите хорски виждаше маскирани,

открито се изправяше пред тях.

"Не се меси в моята пътека,

сама избирам своя път!"

Открито и без страх споделяш и съветваш.

Опора даваш, нищичко не искаш.

Човек си ти и искаш по-човечен

да бъде всеки в този свят на кал!