Една нощ аз не спах.
Мислех за теб , за мен,
за наща съдба.
Чудех се сама , дали въобще
имаме това чувство на любовта.
Да , бях слушала не веднъж
за него , ала не знам , дали
бе точно това или просто
неправилна съдба.
Трудно ми бе да направя
това.Колко много пъти
се молех на Бога да сложи
край на живота.Защото знаех , че
не съм за теб ,щом не мигна
моето око и развали нашето
приятелство най-добро.
Ти ми беше скъп , а аз знам,
че за теб съм и ще остана -
сестричката добра , за която
ти си готов да идеш до края на света.
Но лошо чувство се натресе
в нашето приятелство добро и ако се
не лъжа любов го нарече ти.То сърцето
ми плени и изгори до край нашето доверие едно.
Кажи , моляте , кажи , зашо го позволи и
не ме спря нито в мига , в който аз грешката
направих - онзи ден ,в който чувствата си не скрих
и да те целуна се престраших.
Ти отдръпна се едва и за нашето приятелство
ми спомена.До там приключи то ,повече не те видях
и не разбрах дали ти утре ще си там , до моят
гроб да рониш сълзи.Но те моля за едно,
никога не забравяй за сестричката ти
една ,която неусетно се превърна в жена
и се влюби в теб-баткото
на нейните мечти.Ала уви...
© Никол Попжелева Всички права запазени