Казват, че приятелството вечно било,
в трудни дни,
дъждовни лета, тях ги има –
голяма лъжа.
Те са там, вярно е, да,
но не винаги помагат ти в беда.
Няма ги, отново си сам,
няма ги, когато си щастлив,
когато страдаш и търсиш помощ,
приятелска ръка.
Няма ги, няма я и вечността.
Приятели имах, сега съм сама,
предадоха, изиграха жестоко моята душа.
Но ,,Силна съм,, повтарям си аз,
защото намерих друга – по-добра
приятелка, наречена самота.
© Jasmina Ivanova Всички права запазени