6.07.2007 г., 11:50 ч.

Приятелството остава 

  Поезия
742 0 8

Замина си.

Остави ме бездънна

и вгледана във бъдните ни срещи.

Приятелството тихо ме прегърна.

Потупа ме по рамото човешки

и с мене по тротоара тръгна.


Замина си.

Но има ли раздяла

за душа, която с друга се е сляла?

И има ли в Приятелството разстояния,

за двама души, всичко споделили

и сърцата си, наместо дарове, сменили?


В Приятелството няма време,

часовници нахални в нас не тракат.

И ще се срещнем пак, пред залеза ще спреме...

И... ще забравим на мига, че сме се чакали.


                                        

© Инна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??