Приятелят е брат, роден за време на беда
Притча 17 : 17
Препънах се в житейската пътека
на камък като грахово зърно
и паднала в прахта една утеха
зачаках... Знаех – има от кого!
Приятелят ми близък се забави,
навярно от неволи изтерзан.
Ще дойде! Колко пъти се изправи
сам стиснал здраво вярната ми длан.
Огледах се... От паднали човеци
почти не се прозираше земя. ...