В памет на Митко Чиликов
Ако те имаше,
една сълза
проронила
бих плахо.
Плахо ще
пристъпвам,
чувайки
твоя кротък издих.
Ледена ласка
в нощта.
Останаха
недоизказани
повели на време,
хора, вечност.
Отгоре
гледаш
деликатно
с нежна усмивка,
меден глас,
топли очи
на своята безбрежност.
Отвъд предела.
Ще бъдеш
символ на
време, история,
мисли.
Поклон, приятелю.
© Елена Джартова Всички права запазени