20.12.2008 г., 18:19 ч.

Приятелю 

  Поезия
645 0 14
(посветено)
Тъга попарва пак очите ти,
напират сълзите в нощта,
мълвят покрусени и устните,
загубили за сетен път смеха.
Споделяш ми с тревога истини,
прогонили в теб покоя и съня,
сърцето ти се моли искрено
и иска болката да излича.
Но аз безпомощно се лутам,
не мога мъката ти да стопя,
остава само пак да слушам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Всички права запазени

Предложения
: ??:??