Помислих, че играе си дете -
съвсем самичко насред полето,
дребничко, досущ вчерашно кутре,
тичащо на воля под небето.
Вгледах се, от пътя поотбила.
Чудо! Старица, превита на две,
прокарваше бразда подир бразда
с похабена мотика във ръце.
Приближих я, гузна и смутена.
Плахо аз предложих помощта си,
а тя поповдигна си чумбера
и ми се усмихна някак кротко, ...