Отдалече чувам
тихите ти стъпки.
Сърцето ми бие лудо.
Обземат ме тръпки.
Усещам сладкия ти дъх
над моето рамо.
Имам желание, само
към теб да се обърна,
а ти да ме прегърнеш.
Изведнъж става магия.
Света засиява,
цветята танцуват,
а птиците радостно крещят:
„Вижте, тия се целуват.”
Дърветата ни махат с клони,
а зелените треви
ни канят до тях:
„Поседнете тук.
Никой не ви гони.”
На внезапно се чува
весел детски вик.
„Мамо, татко, вижте!
На вратата намерих
ето този плик.”
© Лиляна Стаматова Всички права запазени