20.02.2008 г., 12:07 ч.

Признание... 

  Поезия » Любовна
5.0 / 1
942 0 2
Стоя, но чакам слънцето да ме огрее.
И силният му вятър косите да разроши.
Дъждът да плисне,
трева зелена да покара,
цветята пролетни тъгата с мириса си да разсеят.
Аз чакам тази топла пролет да ме вземе,
като прегръдката на първата любов
и ласките на моите деца.
Очаквам шумолене свежо от листата,
като усмивката на онзи, който аз обичам.
Да, врекох се във вярност,
до него аз да остарея. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Предложения
  • Да мога да си купя свобода, пък нека е дори след сто години, и през глава да хукна от града, във кой...
  • > Под чадър на каре с изпочупени спици > > кой ти търси небе за светци и светици?! > > Г. Воротинцев...
  • Ти си моята мъничка тайна, дето пазя от всички ревниво. Спряла в мене прашинка случайна, в топла оби...

Още произведения »