Петър1 (Петър Димитров)
75 4683
8.03.2024 г., 15:35 ч.  

Признание 

  Поезия
216 3 5

Жадувахме 

за одобрение

и за признание.

Умряха някои в изгнание,

а други още скитат тука. 
Знайно е:

последните ще станат първи.

Бла-бла, бла-бла - известни курви

запълват времето ни. И пространството.

А ние - тука преживяваме,

или преживяме по-точно -

вчерашната плява. 
Сега е дясна, вчера - лява. 
Значение едва ли има:

освен, че е душата ни ранима.

Но кой ли заблуждавам, и защо се питам:

кое е право, и какво е криво

сега?

За утре няма да говорим,

и няма за кога да спорим:

душата ни в изгнание е днес.

И без любов,

и без финес

душата е една илюзия:

модерна, либерална и спокойна 

тя знае как, къде,

с кого и колко. 
Проста математика.

Признати сме. 

Наричат го любов,

душа наричат го.

Свободни са.

А ние - тук присъстващите още 

сме се превърнали 

във живи мощи:

безпомощни 

или пределно силни,

почувствали,

усетили

и претворили

бездумното във думи,

очаровани,

красиви и добри

говорим ли говорим.

Но нас ни няма вече.

Тъжно е.

 

 

 

© Петър Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??