В необятността на безкрая

достигна до мен твоят зов.

И с лъчи от любов ме омая,

за любовта ти бях ли готов?

От глупава ревност подтискан,

трових твоето нежно сърце.

Прощаваше всичко. Прошка не исках.

Подаваше първа за прошка ръце.

Преструвах се често. Ти ме усещаше.

Разяждан от някакви тъпи съмнения.

С открита душа, все ме посрещаше.

Чиста. Любяща. Без притеснения!

Търпението, казват, имало граници.

А аз все летя във безкрая.

Не променя ли своите навици,

може скоро да дойде и краят!