В големият квартал човешки
считат поетите за грешки.
Идеите си те крадат
и често,често се ядат.
Понякога дори се ритат
и никого не щат да питат.
Със рамена и със поклони
към върховете все се гонят
кой да отиде по - напред
във дългия човешки ред.
Но има и такива - "малки",
тъй неизвестни,дори "жалки",
но щом веднъж ги прочетеш
тутакси ще разбереш,
че всъщност са много големи.
И за да не създават проблеми
ограждат ги с мълчание
и "незнание",
а другите за тях научават
и ги признават
едва когато един ден на прах стават!
© Лидия Кърклисийска Всички права запазени
И аз съм писал по темата: https://otkrovenia.com/bg/stihove/poetesata-2