На теб лист, аз мога само да призная,
колко много всъщност ме е страх,
че колкото и много да мечтая,
да живея истински отдавна спрях!
Някак бързо отрониха се дните и годините,
умората убива вярата в мен.
Мечтаех да летя във висините, сините,
а всъщност на скуката останах в плен
На тебе само листче аз да кажа мога,
живота колко много ме рани,
за нощите безсънни, вечната тревога
и самотата която винаги горчи. ...