29.03.2007 г., 11:45 ч.

Признание 

  Поезия
703 0 2
Не казвай нищо, просто любов е,
не търся отклик, ни споделеност...
Както казваш ти: Нареждат отгоре!
И трябваше да се реша на тази откровеност!

Ето, казах го, вече съм свободна...
Не нося оковите на това мълчание.
И във вечер, като пропаст бездънна,
аз ще откривам отново сияние.

Ще светя със сиянието на таз зорница,
огряла небесната ни арка.
На чувствата си няма да бъда мъченица,
крия в себе си силата на нестинарка!

Из слънчеви жарави ще газя
и туй, що за човека е незримо...
Аз всеки твой охулник ще намразя,
пазейки чувството неутолимо!




© Златина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??