Често крачим срещу нас самите,често крием се - надеждата потулили,бягаме - излъгали дори мечтите -неспечлили, но пък и неизгубили..Някой ни привлича непонятно,но за всеки случай крием огъня,казваме си: ДНЕС е утрешното НЯКОГАи не искам да остави тъжен спомен....Някак си по-лесно е да вкусвамесигурност, притихнала в двуличие.Вярно е, че чудото пропускамеи магията, че някой ни обича..Няма как - прикрити зад кулисите -да усетим истински живота си.тихо е и някак прекалено-липсващо,прекалено глухо и самотно..Как мечтая да побъркам дните,с вик да предизвикам живите:ДНЕС ОБИЧАМ! ДНЕС ТЕ ИСКАМ!УТРЕТО ОСТАВЯМ НА СТРАХЛИВИТЕ!