Признания

5.03.2011 г., 0:45 ч.

Поезия » Любовна

794 0 2

І.

Аз от теб не искам, мили,

да си силен, съвършен.

Само да ти стигнат сили

да обичаш като мен!

Няма нужда и от чудо

в името на любовта,

но да палиш в мене лудо

сладък огън във кръвта.

Аз на него ще се грея

и ще зная, че си мой.

С тебе аз ще се гордея,

ти за мен ще си герой.

Щом до тебе се събуждам

и заспиваш ти до мен,

всичко друго е ненужно

и щастлив е моят ден!

ІІ.

Питаш ме с какво съм те пленила?

В сърцето ми е скрита тази сила.

Една вълшебна стара тайна знаех -

с ЛЮБОВТА си нежна те омаях.

Обичам те, любими! Туй ми стига

да те „пленя” с най-сладката” верига”,

за да те имам до последния си ден,

а ти да си щастлив на Любовта във плен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

monilia (Симеон Пенчев)

2011-03-29T13:00:15+03:00

Любов мечта!
Най сладката "верига"!
Красиви признания, Гени!
Нека винаги любовта те крепи!
Щастлива бъди!
female_sg (Боряна)

2011-03-06T00:02:17+02:00

ХУбаво е да им го казваме понякога! Хубаво е!