vyatur13 (Елена)
209 1586
14.12.2012 г., 16:32 ч.

Признателност 

  Поезия » Любовна
550 0 6

Усмивките мои говорят.

Гласът ми открито кънти.

Щастието ходи при хора,

с родени за обич души.

 

Децата ми щом се край мене

и ти - неизменно до мен.

В живота си се чувствам потребна.

Жена съм  в щастливия плен.

 

Каквото в годините сторих,

направих  го само с  тях.

Те бяха за мене опора,

с крилата им млади летях.

 

Дариха ме с обич голяма

и пълна с надежда торба.

Заставам пред черквица няма

и паля свещичка една.

© Елена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Иваничка, благодаря ти !
  • Красиво и истинско!
    ПОЗДРАВИ!
  • Ласка, колко си мила.Достойна за името си. Благодаря ти !
    Светле, от сърце ти желая и на теб щастие !
    Ели,ти си чудесна приятелка и от сърце ти благодаря за това.
    Белла,човек трябва по-често да застава пред свещичка.Тогава става по-добър.Повярвай !
  • "Щастието ходи при хора,
    с родени за обич души."

    Хубаво е, Щастливке!
  • Щастлива жена ...
  • Благодарността е добродетел...
    Поздрав, Вятърко! )
Предложения
: ??:??