Dimena & канибалD

Призрачна любов

Аз много бързо долетях до тебе.
Докоснах те, целунах ти ръка.
Ти беше като всеки призрак бледа,
но аз чудесно виждах те във цвят.

- Е, призрако, ужасно невъзможен,
омръзна ми да бъда твоя аз.
Ще си намеря някой хубав момък
и ще потъна в дивата си страст.

- Проклета призрачке, не искам да те слушам,
върви да пиеш в ада ти кафе,
да ме смениш със някой толкоз глупав -
с едно човешко грозно диване!

- Ей, призрако, от всички най-ужасен,
ще се оплача на Лукавия от теб!
Не те издържам вече така страшен.
Решавам да изчезна още днес.

- О.к.,  ще те целуна за последно!
Но всъщност зная - ще се върнеш  ти.
Едва ли аз за теб ще бъда бледен,
щом сбъднах  вече твоите  мечти...