Призраци! Каква нелепост,
сянка на живота тих,
един живот не ще е крепост,
ако във тях повярваш ти.
Аз вярвах някога, бях малък,
повярвах, помня сам във тях,
но и сам доплувах днес със сала,
в морето от живот и прах.
Едно море от прах преплувах,
за да избягам аз от тях,
но вечер още се страхувам,
от този синоним на страх.
© Димитър Димчев Всички права запазени