Душата бяла, като сняг неопетнен!
Без стъпки никакви по него...
От нежност тиха сътворен
отдал на времето от своят шепот.
Достигнал висини големи.
Написал стихове с любов!
Докоснал цветове красиви
сълзи от обич и пролял.
Но също, преглътнал много болка и обида
и нощи дълги той не спал!?
Взирал се в тъмата тъжна
и търсил своят идеал. ...