Смачка ми душата като цяло
и сърцето ми с окови върза...
а какво за мойто тяло?
Първо то към тебе се привърза.
Позволи си да говориш със целувки,
позволих ти да ме галиш с твоя дъх,
страст ти дадох с пламенни прегръдки,
и любов, обвита в нежен мъх...
Следи по мен оставяй, позволявам...
днес ти разрешавам толкова неща!
Безумна, глупава и грешна ставам,
на колене сама пред любовта.
На пълнолуние нощта ухае,
на червени рози и парфюм...
А твоят поглед силно ме желае...
пробуди ме от забравения сън.
© Димитринка Димова Всички права запазени