Пробуждам се обляна в светлина, толкова ярка и нежна, оглеждаам се около мен в нощtа, но съм отново сама. В прозорците наднича мрака, и толкова тихо e навред, но душата ми се мята, дерзаeща да си до мен. Тази светлина ме заслепява и чудно-виждам твоето лице, а сърцето ми запява- "Дошъл е новият ден", който е едно начало ново, но без теб и на това което преди избяга, че времето наше може да е отлетяло, но спомена до мене вечер ляга. Самотна съм,мълчи и тъмнината, тишината гневно ми "крещи", но нима ще се намери някой, който да осъществи моите мечти?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация