Пробуждам се обляна в светлина, толкова ярка и нежна, оглеждаам се около мен в нощtа, но съм отново сама. В прозорците наднича мрака, и толкова тихо e навред, но душата ми се мята, дерзаeща да си до мен. Тази светлина ме заслепява и чудно-виждам твоето лице, а сърцето ми запява- "Дошъл е новият ден", който е едно начало ново, но без теб и на това което преди избяга, че времето наше може да е отлетяло, но спомена до мене вечер ляга. Самотна съм,мълчи и тъмнината, тишината гневно ми "крещи", но нима ще се намери някой, който да осъществи моите мечти?!