Между учебници и детски пелени
по пътя си към тебе се загубих
и бъдещето си с това погубих.
Дългът към другата ни раздели…
Лъжливо бе, но бе така чаровно,
че аз очи затворих и заспах.
И в други мъжки профил теб видях…
Не само разстоянието е виновно.
Заради теб отново съм се преродила.
Две мъжки люлки аз люлях.
Далеч от тебе толкова години бях…
Ала от теб не съм се аз отдалечила.
Вили Димитрова
© Вили Димитрова Всички права запазени